В центъра на средата на цивилизацията - Лондон, Великобритания, на малката, но много централна уличка Ашгроув, в баровския квартал Пал Мал, се намирал един от най-старите традиционни джентълменски клубове. Той бил известен с това, че е основан преди двеста трийсет и една години и през цялото това време там никога не била влизала жена. Правилата за членство в клуба били наистина изключително строги. Входът бил забранен за жени и имало изискване да се пази абсолютна, и ненарушима тишина. Това било необходимо, тъй като основното занимание на джентълмените било да разиграват сложни партии бридж, които изисквали невероятно съсредоточаване и мисловно напрежение.
В една тиха лондонска вечер, когато мъглата над Темза се стелела по-гъста и от малеби, във въпросния клуб всичко си вървяло така, както си било вървяло през последните три века - камината в големия салон горяла, джентълмените пиели скъпи трийсетгодишни уискита и потънали в мълчание играели своя бридж.
Не правела изключение и компанията на сър Арчибалд. Той, заедно със своите верни другари - сър Флетчър, сър Падингтън и сър Тимбърлейн, бил потънал в дълбок размисъл, защото тазвечершната партия бридж била особено заплетена. Север тъкмо бил отворил като първи с една трефа, ама много силна трефа, от поне 17 оньорни точки. Другата страна отговорила с една купа, което предполагало поне 8 оньорни точки и 5-картова купа, В този напрегнат миг север предложил две трефи, на което опонентът обявил две пики, вследствие на което, след съответната проверка за контроли сър Арчибалд играл шест пики. Само след миг, нещата станали почти инфарктни. На едно от високите нива изток контрирал междинно договора на север в трефи "Лайнер контра", а крайният договор бил контриран от запад, който изненадващо започнал със седмица трефа. И точно в този отговорен и напрегнат момент, докато сър Арчибалд напъвал мозъка си и се чудел как да разреши това заплетено положение - дали като покрива пиката в мора или като пази защитената дама трефа... точно в този миг станало нещо невероятно! Изведнъж вековната тишина на клуба била нарушена от някакъв тих и настойчив шепот. Той всъщност идвал от входа на клуба, където, представете си, стояла някаква жена. Тя се опитвала да убеди портиера да я пусне, защото спешно търсела някакъв лорд.
- Абсурд, милейди - шептял ужасено портиерът. Ттова е мъжки клуб, тук никога не е влизала жена!
- Е добре, де! - настоявала на своето дамата. Вие ме пуснете само да надникна и веднага ще си изляза! Плииийз!
И понеже това "плийз" било съпроводено с няколко банкноти от сто паунда, пъхнати в ръката на портиера, дамата успяла да проникне в клуба. Тя направила едно кръгче из салона и веднага си излязла.
Сър Арчибалд не реагирал на това безпрецедентно нарушение на нормите в клуба. Той все още трескаво изчислявал на ум кои карти са изиграни и кои остават скрити. И точно тогава неговият другар сър Флетчър не издържал:
- Господа - казал тихо той - Не ми се ще да вярвам на очите си и не бих желал да ви разстройвам, но мисля, че току-що тук влезе жена!
След това прозрение над масата отново се възцарила дълбока, като океана, тишина, а сър Арчибалд продължил да мисли върху неизгодното си положение.
Един час по-късно, докато сър Арчибалд все още мислел, най-внезапно проговорил и сър Падингтън:
- Невероятно! - прошептял той. Жена тук! Къде отиват традициите, къде отива Англия!?!
И отново последвала тишина - с нож да я режеш. Най-силният шум, който се чувал, било пукането на бучките лед в дебелите кристални чаши, пълни с уиски и щракането на мозъка на сър Арчибалд. Той бил на прага на умствените си сили. Все още не бил решил дали да покрива пиката в мора или да продължава да пази проклетата защитена дама трефа...
След още час и половина, докато сър Арчибалд още бясно размишлявал, се чул и дрезгавият шепот на сър Тимбърлейн:
- Господа - прокашлял се възможно най-тихо той, а убедени ли сте, че беше жена? Да не ви се е сторило?
Но и тези реплики се изгубили в космическата тишина на салона...
Два часа по-късно сър Арчибалд най-сетне отлепил поглед от картите си. Той вдигнал очи и ядосано огледал сър Флетчър, сър Падингтън и сър Тимбърлейн. Колко ярост и гняв имало в този поглед! Сър Арчибалд с рязък жест хвърлил картите си на масата и изкрещял:
- Няма да играя! Този шум е непоносим!