- Иванчо! Изчерпа ми се търпението! Утре без баща си да не идваш! - Добре, госпожо, ще дойда вдругиден.

- Вече започвам да се съмнявам дали Иванчо ме обича! - казва Марийка. - Обича те, разбира се. Нима само за теб ще прави изключение? - отговаря приятелката й.

Иванчо се завръща вкъщи след първия учебен ден и още от вратата се провиква: - Мамо, татко, аз вече мога да пиша! - Какво можеш да напишеш? - Откъде да зная? Нали не мога да чета!

Иванчо нежно пита Марийка: - Как искаш да започнем, от горе на долу или от зад на пред?

Марийка разправя на своята приятелка: -Прибирам се вчера и кво мислиш! Моят Иванчо в кухнята, смъкнал панталона, лъска чикия и тъкмо вече забелва очите. Аз светкавично клекнах пред него и му го лап...