Учителката на Иванчовия клас извела учениците сред природата, за да им предаде урока за дърветата. Спрели на една обширна поляна, в средата на която се извисявал вековен дъб, и учителката започнала: " - Ето, гледайте, деца, това е дърво, то има стъбло, клони, листа, а под земята има корени, напролет цъфти, а наесен дава плодове...". Тук учителката спряла, тъй като забелязала, че учениците не гледали към дъба, а някъде настрани, където един бик се бил възкачил връз една крава и настървено я обладавал. За да излезе от неудобната ситуация, учителката започнала да обяснява: "А това, деца, са две кравички, които както са си пасели сочна тревица, са се отдалечили от фермата, изгубили са се и са тръгнали да се прибират, но едната кравичка много се е уморила и затова се е облегнала на другата, та да си почине...". Иванчо, без никой да го пита, възкликнал на висок глас: "Госпожо, и при хората е така - ти вземеш да помогнеш на някого, а той вземе, че ти го натегли!"...