Учителката на Иванчо се опитва да научи децата на фантазия и въображение:
- Деца, какво може да е голямо и сиво край пътя?
- Стена - казва Петърчо.
- Правилно, но може и да е магаре - допълва учителката.
- Деца, какво може да е голямо и кафяво на полето?
- Крава - казва Марийка.
- Правилно, но може и да е купчина старо сено - допълва учителката.
- А може да е и купчина тор - провиква се Иванчо.
Учителката:
- Иванчо, още един път да кажеш някоя глупост и ще ти издърпам ушите.
- А може ли и аз да попитам нещо? - казал Иванчо.
- Питай, Иванчо - казала му учителката.
- Влиза твърдо, сухо, гладко и право, а излиза меко, лигаво, набръчкано и увиснало. Що е то?
- Марш при директора! - му казва учителката дърпайки ухото му.
- Правилно, госпожо, но може да е и дъвка -казва Иванчо на излизане разтривайки ухото си.

- Деца, какво най-много Ви хареса в музея?
- Как класната се изтърколи по стълбището!

Полицай вижда дете на улицата и го пита:
- Как се казваш?
- Като татко - отговоря детето.
- А, как се казва баща ти?
- Като мен - казало хлапето.
- Как се казвате двамата?
- Еднакво.

В час учителката пита децата:
- Деца, кой ще ми каже защо щъркелите през зимата отлитат на юг?
Иванчо вдига ръка. Учителката:
- Кажи Иванчо!
- За да може и негрите да имат деца, госпожо...

Живяла някога една жена. Омъжила се и родила пет деца. Когато мъжът й умрял, тя се омъжила повторно. От втория брак имала седем деца. Случило се така, че и вторият й съпруг починал, а скоро след то...

Просто й предложих кафе, а в очите й видях секс, ритуален дом, деца, ипотека, три внучета и чаша вода.