Учителят пише забележка на своя ученичка: 'Марийка говори много!'. На другия ден момичето връща бележника на учителя си. Баща й е написал: 'Да бяхте чули майка й!'.

Един ден Иванчо се появил на училище с посинено око и разказал: - Отивам снощи да спя при мама и тате, и по някое време бащата тихо попита “Детето заспа ли?” и аз също тихо – “не”. Той нещо се ядоса...

Иванчо и сестра му били канени на сватба, ама Иванчо седял на стълбите пред входа на къщата и плачел. Минал комшията: - Защо плачеш, бе, Иванчо? - Канени сме на сватба... - Това е хубаво нещо...

Иванчо пита баща си: - Тате теб била ли те е някога твоята майка? - Не, само твоята.

- Иванчо,стига си се хвалил с твоя двайсетсекунден х*й! - Не двайсетсекунден, Марийке, а двайсетсантиметров! - От снощи за мен той вече е двайсетсекунден!