Учителят вижда, че Иванчо носи котка в училище и го пита:
– Защо нодиш тази котка в училище?
– Ами сутринта, преди да тръгна, чух татко да казва на мама.
– Ще ти изям котето, само Иванчо да тръгне на училище – и затова реших да я спася.

Иванчо отива при майка си и й вика:
- Мамо-о-о, татко се обеси в мазето.
- Какво...
- Не бе шегувам се обеси се на тавана.

Иванчо се обадил на Марйка по телефона:
- Марийке, ела довечера до старото дърво, ща ибъ...
- Добре Иванчо, разбрах ти тънкия намек. Ще дойда!

- Иванчо, харесва ли ти новата учителка?
- Харесва ми, татко. Тя е млада и хубава, но не е интелигентна.
- Защо мислиш така?
- Защото за всичко пита мен!

Учителката проверява домашните и казвана Иванчо:
- Същите грешки. Отново слаб 2!
Иванчо си мърмори под носа:
- Милия татко...

- Иванчо, признай си, кой ти написа съчинението?
- Не знам, честна дума! Рано легнах да спя, госпожо Петрова.