Иванчо се хвали вкъщи: - Днес направих eдно добро. - Какво? Кажи! - Съучениците бяха сложили габърче на стола на учителката, и точно тя щеше да седне и аз дръпнах стола...

Отива малкият Иванчо при баща си: - Тате, затвори очи. - Защо? - Мама каза, че като затвориш очи завинаги ще заживее много по-добре!

- Иванчо, това Иван Вазов ли е? - Не, госпожо, това е неговият портрет!

Учителката по биология към класа: - Днес ще учим за щъркела... Иванчо: - Госпожо! Струва ми се, че сме доста големи вече, за да вярваме, че щъркелът съществува.

Оженили се Иванчо и Марийка, и като съвременно разкрепостено семейство се разбрали, ако някой чукне нещо чуждо, да не казва, а да събира по едно грахово зърно и след 30 години брак, да си ги преброят...