Учител дава на Иванчо за наказание да напише у дома 100 пъти:
“Повече никога няма да говоря на “ти” с учителя си!”
На другия ден учителят отваря тетрадката на Иванчо и гледа, че е написал изречението не 100, а 200 пъти:
- Казах ти 100!?! Защо си го написал 200 пъти?
А Иванчо:
- За да ти е по-приятно!

- Иванчо, защо в бележника ти има само двойки?
- Ами, мамо, те вече шестиците ги пишат на три части!

Учителката:
- Иванчо, кажи две местоимения?
- Кой, аз?
- Браво, Иванчо.

Учителката: - Марийке, напиши изречение, в което да има думите "гора" и "девойка"! Марийка пише на дъската: "В гората влезе една девойка." - Иванчо, а ти сега направи това изречение отрицател...

Иванчо повозил Марийка на рамката на велосипеда си. След като слязла, Марийка му казала: - Иванчо, Иванчо... Не видя ли че съм без гащички, докато се возех. - Марийке, Марийке... А ти не видя ли...

- Мамо, вярно ли е че дяволите имали рога?
- Не всички, мамо, само женените.