Из мемоарите на един флегматик: Вървя си аз по улицата. По едно време зад мен чувам шум, бият някого. Обръщам се - биели менe.

– Миме, хайде сега да пробваме задна! - Още не. Страхувам се! - Добре де, за всяко нещо си има първи път! Хайде! - Добре, нави ме! - Хубаво, сега ще изляза и ще те упътвам, а ти паркирай!

Искам бисерната огърлица, която слагам в първо действие, да бъде истинска! - капризничи актрисата. - Добре, ще бъде истинска - както и отровата в последното действие! - отговаря ехидно режисьорът.

Върви някакъв човек, вижда някъв пънк с една кубинка и го пита "Абе, къде ти е кубинката?" Пънка сочи на обутия крак и вика "уъууъуууу"

Пеменик пита вуйчо си: - Вуйка, защо ядеш ориз и хляб заедно? Не ли е нередно? - Ми аз аз ще се наредя!