Телефонът звъни рано сутрин. Съпругът го взема, слуша известно време и отговаря сърдито: - Откъде да знам, да не съм метеоролог?! – и затръшва слушалката. - Кой беше? – пита жена му. - Не знам – яд...

Никога не наричай човек глупак. По-добре вземи заем от него.

- Защо каза на Таня, че е глупачка? Сега иди и й кажи, че съжаляваш! - Таня, много съжалявам, че си глупачка!

- Много си глупава. - Затова пък - красива. - Кой ти го каза? - Ти. - И ми повярва? - Разбира се! - Е... Много си глупава! - Затова пък съм красива.

18-годишната Катя, която изучаваше психология от 5-ти клас, мечтаеше не за принц, а за глупак. И омъжвайки се, за разлика от приятелките си, не получи морално-психологическа травма.