Тъжна, но поучителна история за алчността... Генко я разказа.

Стоя на аерогарата, ще посрещам жената от Италия. Обаче има голямо закъснение. От скука почвам да се разхождам и стигам до "Заминаващи". Някакъв човек ме спира и моли за малко да съм му пазел куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се не съвсем охотно, но нали трябва да сме хора. Стоя и чакам, минават 15 минути и почва да ми писва. И отивам при един от гранична полиция и обяснявам ситуацията. Граничарят ме поканва в една стая за оформяне на протокола, взима ми име, лични данни... Стигаме до съдържание на куфара, отваря ме и... вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам!!! - как може да съм такъв идиот, тихичко да си бях излязъл, щях да си взема такси на 10лв за километър, че ако искам и до морето... Граничарите само се спогледаха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат слюнките...

- КВО СТОИШ! Прибирай и ти, ангел-хранителю наш....

Почвам моменталически и аз да прибирам пачки, взимам-пъхам, взимам пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световното...

Събуждам се - цялото одеяло съм си напъхал в гащите...