Тъща уговаря зет си: - Зетко! Като умра, изгорете ме, и праха ми разнесете тук, по двора... - Да бе да! Като излезе вятър, пак да се намърдаш вкъщи...

Тъща към зет си: – Зетко, като умра искам да ме кремирате и праха да разпръснете в градината! – В никакъв случай! Малко ветрец и пак ще си вътре!

- Понякога се получава по-добре, отколкото си го замислил! - промърмори доволен зетя, след като замери с чехъл котката, а улучи тъща си.

Тъща към зет си: - Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче"?

Тъща се връща от морски курорт и пита зетя: - Дойде ли онзи мъж който ме спаси от одавяне? - Дойде... да ми се извини.