Тя: Скъпи, трябва да ти кажа нещо...
Той: (заинтересувано мълчание)

Тя: Знаеш ли...Влюбена съм.
Той: (напрегнато мълчание)

Тя: Не, не в теб.
Той: (огорчено мълчание)

Тя: Да... но не съжалявам за това!
Той: (осъдително мълчание)

Тя: Сигурно, ще искаш да знаеш, кой е?
Той: (утвърдително мълчание)

Тя: Люси е.
Той: (възмутено мълчание)

Тя: Не, не си мисли, че е онзи Люси, който ти е приятел от детството... Въобще не е мъж...
Той: (неразбиращо мълчание)

Тя: Това е... нашата съседка.
Той: (презрително мълчание)

Тя: Да! Обичам я, от много време.
Той: (осъдително мълчание)

Тя: Люси също ме обича...
Той: (хладно мълчание)

Тя: Да, знаех си, как ще го приемеш... И все пак реших, че повече не мога да крия от теб...
Той: (унищожително мълчание)

Тя: Нали все пак няма да пречиш на нашите чувства?
Той: (зловещо мълчание)

Тя: Люси - чудесен човек! Толкова е добра и нежна...
Той: (насмешливо мълчание)

Тя: А ти... Толкова време вече не ми правиш никакви подаръци, никъде не ме водиш!
Той: (свъсено мълчание)

Тя: Не ми говори с този тон!
Той: (раздразнено мълчание)

Тя: Господи, що за човек ми се е паднал за мъж! Сухар!
Той: (злобно мълчание)

Тя: Дебелокож си! Винаги си мислил само за теб!
Той: (ненавиждащо мълчание)

Тя: Никога не си ме обичал!
Той: (мъчително мълчание)

Тя: Изневеряваше ми наляво и надясно!
Той: (протестно мълчание)

Тя: Гадина такава!
Той: (обидено мълчание)

Тя: Отвратителен алкохолик! Десет години си пиеш уискито, а аз търпя всичко!
Той: (тактично мълчание)

Тя: Целият ми живот разби! Защо не се омъжих за Иван? Правилно ми казваше мама..
Той: (саркастично мълчание)

Тя: Господи, каква глупачка съм била!
Той: (красноречиво мълчание)

Тя: Издевателстваш си?! Писна ми! Напускам те!
Той: (изплашено мълчание)

Тя: Да, заминавам! Нямам повече сили! Този сарказън! Твоите насмешки! Омръзна ми!
Той: (умоляващо мълчание)

Тя: Какво? Не ти ли харесва? Изплаши ли се? А?
Той: (жално мълчание)

Тя: Добре, не страдай... така да бъде, ще остана засега с теб.
Той: (облегчително мълчание)

Тя: Оцени моята добрина, безделнико.
Той: (благодарно мълчание)

Тя: Добре, лицемер такъв. Ето какво... трябва да ти кажа за Люси... мъжът й е алкохолик, отдавна пийва доста...
Той: (злорадо мълчание)

Тя: Да... тя търпеше всичко, а сега почна да й вдига ръка. Люси го напусна... а аз останах с теб! А тя отиде... никъде, няма къде да отиде.
Той: (съчувствено мълчание)

Тя: Тя ще поживее известно време у нас, става ли? Тя й майка й!
Той: (нецензурно мълчание, скърцайки със зъби)

Тя: Не се пени! Няма да вземат много място!
Той: (трагично мълчание)

Тя: Е, виждаш ли скъпи! няма какво да възразиш! Казвала съм ти, че винаги си ме разбирал, както никой друг!
Той: (навъсено мълчание)

Тя: Всичко ще бъде чудесно! Вече съм измилила как ще се разместим. Люси ще спи при мен, а майка й тук на дивана в хола. Ще бъде много добре!
Той: (гробовно мълчание)

Тя: Не се коси! Ще видиш, Люси е страшна! И за теб тя толкова добри неща казва! Даже съжалява, че мъжа й не прилича на теб.
Той: (мъртвешко мълчание)

Тя: Да-да, така каза! И знаеш ли, скъпи, изслушах Люси и разбрах, колко проблеми може веднага да се решат, ако всички мъже станат като теб... богати, нями и парализирани!