Тя: Скъпи, трябва да ти кажа нещо...

Той: (заинтересувано мълчание)



Тя: Знаеш ли...Влюбена съм.

Той: (напрегнато мълчание)



Тя: Не, не в теб.

Той: (огорчено мълчание)



Тя: Да... но не съжалявам за това!

Той: (осъдително мълчание)



Тя: Сигурно, ще искаш да знаеш, кой е?

Той: (утвърдително мълчание)



Тя: Люси е.

Той: (възмутено мълчание)



Тя: Не, не си мисли, че е онзи Люси, който ти е приятел от детството... Въобще не е мъж...

Той: (неразбиращо мълчание)



Тя: Това е... нашата съседка.

Той: (презрително мълчание)



Тя: Да! Обичам я, от много време.

Той: (осъдително мълчание)



Тя: Люси също ме обича...

Той: (хладно мълчание)



Тя: Да, знаех си, как ще го приемеш... И все пак реших, че повече не мога да крия от теб...

Той: (унищожително мълчание)



Тя: Нали все пак няма да пречиш на нашите чувства?

Той: (зловещо мълчание)



Тя: Люси - чудесен човек! Толкова е добра и нежна...

Той: (насмешливо мълчание)



Тя: А ти... Толкова време вече не ми правиш никакви подаръци, никъде не ме водиш!

Той: (свъсено мълчание)



Тя: Не ми говори с този тон!

Той: (раздразнено мълчание)



Тя: Господи, що за човек ми се е паднал за мъж! Сухар!

Той: (злобно мълчание)



Тя: Дебелокож си! Винаги си мислил само за теб!

Той: (ненавиждащо мълчание)



Тя: Никога не си ме обичал!

Той: (мъчително мълчание)



Тя: Изневеряваше ми наляво и надясно!

Той: (протестно мълчание)



Тя: Гадина такава!

Той: (обидено мълчание)



Тя: Отвратителен алкохолик! Десет години си пиеш уискито, а аз търпя всичко!

Той: (тактично мълчание)



Тя: Целият ми живот разби! Защо не се омъжих за Иван? Правилно ми казваше мама..

Той: (саркастично мълчание)



Тя: Господи, каква глупачка съм била!

Той: (красноречиво мълчание)



Тя: Издевателстваш си?! Писна ми! Напускам те!

Той: (изплашено мълчание)



Тя: Да, заминавам! Нямам повече сили! Този сарказън! Твоите насмешки! Омръзна ми!

Той: (умоляващо мълчание)



Тя: Какво? Не ти ли харесва? Изплаши ли се? А?

Той: (жално мълчание)



Тя: Добре, не страдай... така да бъде, ще остана засега с теб.

Той: (облегчително мълчание)



Тя: Оцени моята добрина, безделнико.

Той: (благодарно мълчание)



Тя: Добре, лицемер такъв. Ето какво... трябва да ти кажа за Люси... мъжът й е алкохолик, отдавна пийва доста...

Той: (злорадо мълчание)



Тя: Да... тя търпеше всичко, а сега почна да й вдига ръка. Люси го напусна... а аз останах с теб! А тя отиде... никъде, няма къде да отиде.

Той: (съчувствено мълчание)



Тя: Тя ще поживее известно време у нас, става ли? Тя й майка й!

Той: (нецензурно мълчание, скърцайки със зъби)



Тя: Не се пени! Няма да вземат много място!

Той: (трагично мълчание)



Тя: Е, виждаш ли скъпи! няма какво да възразиш! Казвала съм ти, че винаги си ме разбирал, както никой друг!

Той: (навъсено мълчание)



Тя: Всичко ще бъде чудесно! Вече съм измилила как ще се разместим. Люси ще спи при мен, а майка й тук на дивана в хола. Ще бъде много добре!

Той: (гробовно мълчание)



Тя: Не се коси! Ще видиш, Люси е страшна! И за теб тя толкова добри неща казва! Даже съжалява, че мъжа й не прилича на теб.

Той: (мъртвешко мълчание)



Тя: Да-да, така каза! И знаеш ли, скъпи, изслушах Люси и разбрах, колко проблеми може веднага да се решат, ако всички мъже станат като теб... богати, нями и парализирани!