Зет погребал тъща си и се връща към вкъщи. Било през пролетта и една висулка му паднала на главата. Умирайки той погледнал към небето и промълвил: - Нима… вече… си… там?

Тъща казва на зет си: - Прави, каквото правиш, но като умра искам хубаво погребение. Целия си имот ти оставям. След един ден зетя казва на тъща си: - Прави, каквото правиш, погребението е утре в тр...

Тъща се връща от морски курорт и пита зетя: - Дойде ли онзи мъж който ме спаси от одавяне? - Дойде... да ми се извини.

Тъща говори на зет си: - Аз се давех в басейна и един човек ме спаси. Трябва да се запознаеш с него! - Познавам го, днес дойде да ми се извинява…

Тъща и зет обядват. По едно време тъщата се задавя с кост и изхриптява на зета: - Потупай ме! Той я потупва по рамото: - Браво, мамо!