- Ти поиска ли от баща ми разрешение за брака ни?
- Да, обадих му се по телефона.
- И какво каза той?
- 'Не знам кой се обажда, но съм съгласен'.

Той (непоколебимо):
- Край! Не издържам вече! Напускам те!
Тя (въодушевено):
- Чудесно! Чай да си взема някакви дрехи и идвам с теб!

- Можеш ли да си представиш какво нахалство? Цели пет месеца й пращам всеки ден любовни писма...
- И какво стана после?
- И тя да вземе после да се омъжи за пощальона.

Пред касата в киното:
- Добър вечер, два билета, моля.
- За хобита ли?
- Не, това е гаджето ми…

Да си влюбен било, когато стоиш като идиот пред женската тоалетна, с женска чанта и женско палто в ръка, и си щастлив!

Казах му да ми се обади, ако намери някоя с по-хубави гърди… Още не е звъннал. Сега, к'во? Като комплимент ли да го приемам?