Динко тръгнал да се беси. Вижда го брат му Георги и го пита: - Какво правиш, бе Динко? - Беся сe! - Защо за краката? - Защото като се вържа за врата и се задушавам...

Който кара бързо... после го носят бавно!

- Не си отивай! - увещаваше го тя, чупейки отчаяно пръсти. Но той си отиде все пак... със счупени пръсти.

Горната устна се репчи на другата: - Спри да ме имитираш! Много си долна.

- Моше! Почти два часа изхвърляш боклука! Как е възможно! - Сара, успокой се! Все пак го продадох!