Един хайдутин разказва за смелостта и подвиэите на дружината му: - Вървя си аэ през гората с мойта дружина юнаци, всичките с бели калпаци, с навити мустаци, с голями пищаци... - Брей! - ....

Докато ми плащат колко да не умрем, ше бачкам колко да не заспим!

Вечната женска дилема: - "Не мога да изляза - нямам какво да обуя!"

- Злато мое, ще живеем в скъпо жилище. - О, любими, кога се изнасяме от този коптор? - Не скъпа, вдигнаха ни наема...

- При нас има традиция да се краде булката. - А при нас краденето е традиция...