-Их, тате, толкова си невнимателен... - Ами невнимателен съм, я. Ако бях по-внимателен, ти нямаше да се родиш.

- Мамо, може ли да се полюшкам на татко? - Разбира се, нали затова сме го обесили.

- Тате, като тупах килима, падна една пара. Какво да правя? - Продължавай да тупаш! И по-силно!

- Тате, а аз как съм се появил? – Ами всичко започна с това, че аптеката не работеше…

- Приеми искрените ми поздравления, сине! И запомни - днес е най-щастливият ден в живота ти. - Ама тате, сватбата е утре. - Именно.