Неописуема драма: - Телефонът на един от затрупаните работници се включи!

- Марче, ти кво си помисли, когато ме видя да се връщам снощи със синина под окото? - Нищо си не помислих. Като се върна снощи синината още я нямаше.

Аз съм вече в тази възраст, в която мога да казвам: - Не съм вече в тази възраст.

- Как мина уикенда? - Тъмно, светло, тъмно, светло, тъмно, понеделник.

Три от четирите гласа в главата ми искат да спят. Четвъртият ни държи будни, чудейки се, имат ли пингвините колене?