Та значи Заека се снабдил отнякъде с няква много готина доставка трева. Свил си той, седнал на брега на реката под една върба и запушил... ама се кефи, та чак примижава от кеф... Не щеш ли от водата изплувал Бобъра и вика:
- Заек, кфо праиш фе?
- Ми на, пуша една готина тревица Бобърчо, ама мноо готина ти казвам... голям кеф!
- Аа, ше ми дадеш ли и на мен да офитам?
- Нямаш проблеми брато, на - смукни.
- Амо то тфа как стафа, не съм фушил до сега...?
- Ми дърпаш здраво с пълни гърди и задържаш, не изпускаш.
- А, докога да задърша?
- Е, докога... ами... задръж докато преплуваш под водата до другия бряг.
Дръпнал си яко Бобъра и се гмурнал. Плува под вода до другия бряг на реката, там изплува точно до Хипопотама, издиша, обляга се на брега замаян и въздиша:
- Егати кефа, Хипо!
- Кгво гбе Боб?
- Ае Заека ми даде да си тръпна от един дшоинт, ама егати кефа ти казфам, супфер!
- А, а на гмен дагли ще ми дагде и аз да си дръгпна?
- Аа, шти даде фе, той е мноо готин фич! Ей го там на другия фряг на реката, фитай го сам.
Гмурнал се Хипопотама с ентусиазъм, засилил се и изплувал майсторски точно под носа на Заека, който вече бая се бил замаял от тревата и не знаел на кой свят се намира. Тамън зяпнал да си поиска и Заека го фиксирал. Разтъркал очи, опулил се с ужас, пък поел дълбоко дъх, размахал ръце панически и се разкрещял с цяло гърло:
- ИЗДИШАЙ БОБЪЪР, ИЗДИШАААЙЙЙ !!!!