Стоил Симеонов цял живот работеше в завода за презервативи. Имаше две дъщери. Една от първия му брак, а другата от заводския.

Срещат се двама приятели, които не се били виждали много години. Единия пита: - Как живееш? - Отлично, имам и вила, и ново BMW, и къща, въобще всичко, каквото трябва. - Как успя? - Държа един...

- Татко, не мога да се омъжа за Косьо. Той е атеист и не вярва, че съществува ад.
- Нищо, дъще. Смело се омъжвай. Ти и майка ти съвсем скоро ще успеете да го убедите, че дълбоко се е заблуждавал.

Една майка се хвали:
- Възпитавам много строго дъщеря си! Никакви купони! Докато не се омъжи, тя трябва да се прибира преди девет. Не съм навита вечер аз да сменям памперсите и да къпя сина й!

Съсед към съсед:
- Хората разправят, че живеете с дъщерята на Петров.
- Що за хора - няколко пъти да живнеш, и вече си заживял!

- Пръстите на дъщеря ви са като мълнии - обръща се учителят по пиано към майката на своя ученичка.
- Искате да кажете, толкова бързи?
- Не. Никога не уцелват втори път същото място.