Стефан имал работа до едно село. Натоварил багажа на каруцата, взел кучето и тръгнал.

Изминал 50 километра, но конят му се уморил и казал:

- Стефане, дай да спрем да си почина малко! Не издържам вече!

Стефан като чул, че коня му говори, се стреснал много, оставил всичко и тръгнал да бяга. Бягал, бягал, избягал 5 километра и спрял да си почине. По едно време кучето му го настигнало. Стефан си казал:

- Добре, че поне кучето ми е нормално!

А кучето му казало:

- Стефане, а знаеш ли и мен как ме стресна тоя кон, бе?