Стар руски кларнетист разказва на приятел:
- Едно време бяхме страшен оркестър и свирихме навсякъде. През 48 година свирихме на руския цар! Той много ни хареса и нареди да ни напълнят инструментите със сребро.
В тъпана влязоха 300 рубли. В цигулката влязоха 220 рубли. В скапания кларинет влязоха само 5 рубли! През 52 година свирихме на чеченски атаман! И той страшно ни хареса и нареди да ни напълнят инструментите със злато!
В тъпана влязоха 300 жълтици. В цигулката влязоха 220 жълтици. В скапания кларинет влязоха само 5 жълтици! През 58 година обаче свирихме на иранския шах. Той обаче хич не ни хареса! Нареди да ни заврат музикалните инструменти в задниците! Тъпана изобщо не влезе. Цигулката и тя изобщо не влезе. А скапания кларинет влезе до си-бемол!

Две приятелки си говорят:
- Ау, детето ти толкова прилича на мъжа ти!
- Да бе, чак и аз се чудя...

Един цар си имал царство. Разделил го - половината - за него, другата - дал на синовете си. Един ден той ги повикал, дал им пакет хартии и им рекъл: - Синове мои, реших да се оттегля на заслужен...

- Ох, скъпа, цял ден ловя риба с приятели, остави ме на мира, искам малко време за себе си...

Срещат се две приятелки:
- Е, какво става с твоя Иван?
- Скъсах с него!
- И аз също скъсах с него!

Разговарят две млади момичета:
- Нямам никакви претенции към моя приятел, но не мога да разбера защо винаги е небръснат?
- Опитвала ли си се някога да отидеш навреме на срещите ви?