- Как е?
- Тъщата умря. Падна в кладенеца.
- Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът.
- Да, мъка беше... едва успях да го допълня, докато жената се върне от работа.
- Иха! Вече разрязахме сватбената торта! - Как така разрязахте?! От нея трябваше да изскочи тъщата!
Обява във вестника: 'Търся спътник в живота за тъща си. Тя: нахална, шумна, досадна. Той: жесток, безмилостен, подъл. Обадете се на тел.:…..'
Съдията: - Твърдите, че сте застреляли съпругата си без никакъв умисъл. - Абсолютно без умисъл. Не мога да предположа, че тя ще притича към тъщата ми в момента, в който натиснах спусъка...
- Защо си записал тъщата на шофьорски курс? - За да сложа знак на вратата "Влизането забранено"!
Навън вали силен порой. Някой чука на вратата. Отварям и виждам тъщата. Казвам й: - Къде си тръгнала в това време? Отивай си вкъщи!