Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова... от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал:
- Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно?
- Ее, няма какво да крия - 130... и нещо отгоре... Ами ти?
- А аз съм малко по-добре от теб - 140... и нещо отгоре...
- Като си говорим за тия проблеми... да знаеш какво прави нашият приятел професора Агоп? - сетил се Гарабед.
- Отдавна не съм чувал нищо за него!
- Ох, завалията... той е много зле! Получава 450... и нищо отгоре!

Гарабед и Киркор си пийвали коняче в кварталния аперитив и по едно време Гарабед попитал: Киркор, виждал ли си наскоро нашия приятел Агоп? Киркор отговорил: Не, не съм го виждал, ама знам, че е отишъл...

На Гарабед му направил впечатление, че пред имената на всичките му съседи на табелките има по някаква титла - д-р, проф., доц., к.м.н. и т.н. Един ден на неговата табелка се появила титла - пдк....

- Киркор, какво е това синьо, на дървото и пищи?
- Не знам, Гарабед, какво е?
- Риба!
- Чакай, чакай, защо е на дървото?
- Там я сложих.
- Защо е синя?
- Боядисах я.
- А защо пищи?
- За да не познаеш!

След корабокрушение в Тихия океан само Гарабед и Киркор оцелели, добирайки се до самотен остров. Гарабед започнал да си води дневник и ето какво написал през първата седмица: "Ден първи - скука! Ден в...

Влязъл Гарабед в един магазин и попитал:
- Продавате ли това кожено палто?
- Не.
- Тогава го купувам.