Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак.
- Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен?
- А, остави, роди ми се син...
- Е защо не се радваш тогава?
- Ами щото и жената разбра!

Всички постоянно ми говорят зад гърба - не мога вече!
(Пешо, 48 год., таксиджия)

- И защо, бе Миме, не щеш да се омъжиш за Пешо?
- Мамо, престани! Не го ли виждаш, какъв е риж?
Бащата се обажда от другата стая:
- Айде сега, капризи! Половин година с тебе и ще побелее!

– Значи... повече няма да ходя на гости у Пешо!
– Що?
– Щото цяла вечер не мога да взема думата от него!
– И к'во толкова говори?
– Едно и също... "Стой, да ти налея още едно!" и "Айде, наздраве!"

- Пешо, защо си толкова нервен?
- Развеждам се... Не знам как да кажа за това на баща ми...
- Защо?
- Още не съм му казал, че съм се оженил...

- Ало, Пешо! Здрасти!
- Здрасти!
- Обаждам ти се за последен път.
- Какви ги говориш?! Не прави глупости!
- Какви глупости?! При тези цени на БТК и на мобилните оператори повече няма да ти се обадя...