- Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен?
- А, остави, роди ми се син...
- Е защо не се радваш тогава?
- Ами щото и жената разбра!
- Пешо, защо си толкова нервен? - Развеждам се... Не знам как да кажа на баща ми. - Защо? - Още не съм му казал, че съм се оженил.
На биричка си говорят приятели: - Пешо, как е семейния живот? - Като в театър, сцена след сцена.
- Алоо, Пешо, абе аз не си ли забравих у вас един пакет с пържоли?! - Да, благодаря.
- И защо, бе Миме, не щеш да се омъжиш за Пешо? - Мамо, престани! Не го ли виждаш, какъв е риж? Бащата се обажда от другата стая: - Айде сега, капризи! Половин година с тебе и ще побелее!
- Пешо! Петре! Погледни ме! Веднага ме погледни! - крещи Мара. - Ммма, остави ме ма… - опитва да се откопчи Пешо. - По очите ти познавам, че си пил! - К'во ма! - озъбил се Пешо. - Аз пък по г*за...