Събудих се и се сетих, че идва сесия. Разстроих се много! После се сетих, че вече не съм студент и трябва да вървя на работа. Разстроих се още повече!

Отличителна особеност на паметта на студента - не знаех, но си спомних.

Да се прозявам със затворена уста – това е едно от малкото неща, които научих в университета.

Ех, още си спомням студентските години - най-хубавите петнадесет години в моя живот...

В студентския стол седят двама студента и обядват. Единия пита: - Някакви новини от къщи? - За съжаление, не. Нито левче.