- Много пишеш из фейса... - Знам, нямам пари за психиатър...

- Боже… - Кажи, Адаме? - Вземи ми още едно ребро, но този път направи нещо по-адекватно…

- Чук, чук! - Кой е! - Отворете! Полиция! - Не мога сега, ще почакате! Сера! - Виждаме, виждаме... тя, телефонната кабинка е стъклена.

Той я прегърна през кръста... притиснa я до стената и нежно я попита: - Имаш ли 200 лв. до първи?

За всеки случай, всяка вечер си лягам с нож под възглавницата. Може внезапно да дойде някой с торта.