Снощи гледах един филм за цунамито във Фукушима. Удивителното е, че японските училища след цунами изглеждат като българските училища след ремонт.

Преди години с женските бикини, можеше да си измиеш колата, а сега и очилата си не можеш да забършеш.

Толкова ми липсваш, че не мога да спя, не мога да ям… поне нищо пържено със сигурност.

Очите й излъчваха светлина, топлина и други комунални услуги.

Всеки човек е самотен. Силният приема и благославя своята самота. Слабият бяга от нея.

Показах се от най-добрата си страна. Всички тактично се извърнаха.