Служител в голяма софтуерна компания, на име Грег, най-накрая решил да си даде малко почивка, резервирал си яхта до Карибите и се приготвил да се радва на живота, докато… яхтата потънала, а той се озовал изхвърлен на брега на остров без хора, без доставки… нищо… нищо освен банани и кокосови орехи. След около 4 месеца, както си лежал на брега пред него изникнала най-невероятната жена, която бил виждал. Невярвайки на очите си, той попитал:

- От къде идваш? Как се озова тук?

- Идвам от другата част на острова - отвърнала тя.

- Яхтата ми потъна и аз се озовах на тази земя.

- Удивително! Но до там е непроходимо. Само да имахме една лодка с гребла…

- О, това ли? - казала жената. - Аз направих лодка от материали, които намерих на острова. Греблата са от евкалиптови клони, изплетох дъното от палмови клони, а кърмата и бордовете също са от евкалипт.

- O, нe… това е невъзможно - заекнал Грег.

- Ти нямаш инструменти. Как го направи?

- О, това не беше проблем. На Южната част на острова има един пласт алувиална скала. Открих, че като я нагрея до определена температура в моята пещ тя се топи до ковко и пластично желязо. Използвах го за да си направя необходимите инструменти.

Грег я гледал смразен.

- Хайде да идем у нас.

Грег я последвал изумен, и за малко не паднал, когато видял кей, с каменна пътечка, която водела към едно красиво бунгало, боядисано в синьо и бяло. Когато влезли вътре тя небрежно казала:

- Не е нещо особено, но аз го наричам дом. Заповядай седни, искаш ли нещо за пиене?

- Не, не, благодаря, вече не мога да понасям кокосовото мляко…

- Става въпрос не за кокосово мляко, а за Пина Колада?

Опитвайки се да прикрие нарастващото си учудване, Грег приел и те седнали на канапето да поговорят. След като споделили своите истории, жената казала:

- Мисля да си облека нещо по-удобно. Ако искаш иди да вземеш душ и да се обръснеш, нагоре по стълбите има самобръсначка.

Без да попита каквото и да било, Грег влязъл в банята. Там в кабината намерил самобръсначка с дръжка от кост. Две наточени миди били хванати за въртящ механизъм.

- Майчице, тази жена е възхитителна - унесъл се в мисли той. - Какво ли следва?

Когато слязъл при нея, тя седяла облечена само с лозови листа, разположени стратегически и ухаещи на гардении. Поканила го да седне при нея на канапето.

- Кажи ми - казала тя и се приплъзнала към него - бяхме тук за доста дълго време. Ти си бил самотен. Мисля си, че сега има нещо, което много би искал да направиш… нали се сещаш… - тя го погледнала право в очите.

Грег не могъл да повярва на ушите си:

- Искаш да кажеш… - преглътнал въодушевено… искаш да кажеш, че мога да си проверя mail-a!?!