- Целувам Ви ръка, мадам! - Но това е кракът ми. - Започвам отдалече...

Вървим си ние с Мишо из Борисовата градина и гледаме две гаджета. - Искаш ли да ги свалим? - попита Мишо. - Що бе, нека си висят! - отговорих аз.

Да, скъпа! Не, извинявай, днес няма да мога! Не-е-е, да дойда ще мога, но... няма да мога.

- Скъпа, каня те на вечеря на свещи, която неусетни ще премине в закуска! - Цялата нощ ли ще ядем?

- Здравей! - Здравей! - Как си? - Нормално, а ти? - Добре. - Странно...