След тежък и изморителен ден се прибирам у нас. Пия три по сто, наглеждам ви у фейсо и бегам при невестата. Телевизорът работи, легам и викам:

- Где си бе, жено?

А тя:

- Гледай бе, идиотино! Гледай! Хората се женат от пръв поглед. А я те погледнах цели три пъти, и въпреки, че те видях, се омъжих за теб. Нема да си го простя за цел живот.

И ме рита, апе и гледа за некви, где се женат от пръв поглед... По нова тв.

Я погледах, погледах и й казвам:

- Времената се менат бе. Едно време я кат се жених за теб, телевизорите беха кът. Гледахме един у фоайето на общежитието. Не дават ни кой се жени, ни кой се развежда. Дават XV конгрес на БКП или XXV на КПСС. После токът спре, и не видиме с кой си легаме. И пиехме кво има. Кат изтрезнех за пръв път, от пръв поглед, те видех за пръв път. И разбрах, че си ми вече невеста. Кат изтрезнех за втори път, от пръв поглед видях, че си ми родила двама юнака. И от тогава не изтрезневам. Що ме е стра да гледам. Та тия где ти ги гледаш сега, нема ги гледам. Че ме викнеш да ги гледам кат изтрезнеят! И сега си допивам бутилката. И ви споделям живота си. Ич ви не виждам профилните снимки.Т оку виж съм се оженил за Евгени Минчев... От пръв поглед.