След дълги пости поп Вечерко преял на Задушница, стомахът му се подул и седмица след това не му минавало. След като болките започнали да се усилват, поп Вечерко се оплакал на познат лекар, който имал гинекологична клиника в Енорията. Гинекологът го разпитал за проблема и го поканил в клиниката на преглед. Прегледал го и му казал:
- Дедо попе, проблемът ти е лесно решим, но процедурата не е приятна и е добре да ти сложа една упойка, та да я преживееш по-леко. Накарал попа да легне в една от стаите в клиниката, сложил му упойка и когато заспал, направил му една клизма и оправил нещата. През това време в клиниката постъпила и една циганка, бременна в десетия месец, и поради липса на място я настанили на съседното легло в стаята на попа. Циганката родила веднага, след което оставила детето в чаршафите и се измъкнала незабелязано от клиниката. Поп Вечерко се събудил, дошъл бавно на себе си след упойката, чувствал се леко, коремът бил изчезнал, само задникът го болял. Когато бебето се разплакало, попът се изчервил целия, притеснил се и взимайки бебето със завивките, се изнизал тихо от стаята.
Минали години, бебето станало голям момък, поп Вечерко остарял, силите го напуснали и той легнал на смъртен одър. Момчето се разплакало край него:
– Татко, таткооо……
Поп Вечерко тихо му махнал с ръка да се наведе над него:
- Сине, умирам, прости ми! Ще ти кажа една срамна тайна. Аз не съм ти татко, а майка! Татко ти е поп Цанки от съседното село…