- Те са толкова щастливи! - Какво, най-после се ожениха? - Най-после се разведоха.

- Ти говори ли с баща ми дали разрешава нашия брак? - Да. Звъннах му по телефона и той ми каза: "Не знам кой се обажда, но нямам нищо против".

Тя: Трябва да ви предупредя, че съпруга ми ще бъде у дома след час. Той: Но аз не правя нищо, заслужаващо порицание! Тя: Именно! А времето тече!

Човек може да постигне нещо, само ако знае какво иска.

- Извинете, госпожице, може ли да се запознаем? - Безсмислено е, на мъжа ми му е 23 сантиметра...