Тя ми позвъни рано сутринта, кълнеше се, че ме обича, че не може без мен, и че аз съм всичко за нея на този свят... А аз, държах телефона мълчешком, без да проговоря, и се чудех... Къде се напих снощи...

- Скъпа, обичаш ли ме? - Да!!! - Събличай се!

Искам да ви призная, че когато бях малък се страхувах от чудовищата под кревата... Вече съм голям и ме е страх от чудовищата в кревата.

Беше хубав, умен и забавен… И за к'во ми беше да изтрезнявам…?

Аз я мислех за добро момиче, а тя се оказа нормална.