Скъпи Дядо Коледа,
Ти, вероятно, не си свикнал да получаваш писма по това време на годината (14 януари), но бих искал да изясним някои недоразумения между нас. В началото на миналия месец ти написах писмо, в което помолих за велосипед, ролкови кънки и футболен екип. В течение на цялата година учих като ненормален, имах най-добрите оценки не само в целия клас, а и в цялото училище. Честна дума - никой на около не се е държал по-примерно от мен - с родителите, братята ми, съседите, приятелите... Постоянно пазарувах, а два пъти
дори помогнах на една старица да премине през пешеходната пътека. Не остана нито една добра постъпка, която да не съм направил... И за чий... интерес ми донесе тая тъпанарска дървена точилка, идиотската, цедка и чифт гадни чорапи? За какъв се мислиш, козел нещастен, да ме тормозиш цяла година и накрая да ми стовариш под тъпата елха цяла купчина шибани боклуци. И сякаш нарочно донесе толкова много хубави подаръци на гадния съсед, че той дори не успя да си влезе през вратата с тях. Така че... дори и не си помисляй да се опиташ да си навреш тлъстия задник през моя прозорец! Само да посмееш и ще започна да хвърлям камъни по твоите смешни елени - те ще се разбягат и ще ти се наложи да вървиш пеша по целия си шибан Северен полюс. И всичко заради това, че не ми подари проклетия велосипед! Върви на м**ната си, Дядо Коледа! Тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, дебел, смръдлив Дядо Коледа!

Завинаги твой, малкият Иванчо!!!!!