В препълнения автобус. Женски глас: - Млади господине, какво се натискате? Да не би да искате да ме...? - Не. - Ами тогава се отдръпнете де. Някой пък може да иска!

- Зарязваш ме, защото съм далтонист, нали, Роза?! - Казвам се Виолета, мамка му, ВИОЛЕТА!

Да, скъпа! Не, извинявай, днес няма да мога! Не-е-е, да дойда ще мога, но... няма да мога.

- Извинявай кукло, с тези токчета можеш ли да бягаш?! - Да мога! - Ами, аре бягай тогава!!!

Нежна и любеща целувка по шията е нещо толкоз трогателно и лирично. Направо не ги разбирам тия хора в метрото, що се ядосват.