Техният брак беше не по любов, а по омраза. Той мразеше самотата, тя - безпаричието.

- Ало Петър? - Да, аз съм. - Бремена съм. - Не, имате грешка!

- Ти по любов или по сметка се ожени? - От глупост.

- Мили, защо ми изневеряваш? - Скъпа, а как да разбера, че си най-добра от всички!

На вратата се звъни. Съпругата отвътре: - Кой е? - Аз съм, мъжът ти, отваряй! - Не мога, гола съм! - Отваряй, аз съм сам. - Ама аз не съм…