Скачкал си заека ведър и щастлив из гората и изневиделица баба меца го приклещила до един храст.

- О, зайо! Ела, пич, измислила съм страшна далавера! Цяла седмица ще говорят за нас в гората!

- Добро, мецо, думай!

- Тичаш при вълчо и го питаш дали има фуражка! Само т'ва се иска от теб. Е, как ти се струва?

Заека, при споменаването на вълчето име, се разтреперил като лист и казал на мецана:

- Еее, ама мецо, знаеш че с ония бастун са ни опънати отношенията. Ще ме изяде само като ме види!

- Нема бе, пръдльо, ще ти пазя гърба!

Съгласил се той и заприпкал уверено към леговището на вълка, което се намирало в най-зловещата част на гората. Стигнал той там и каква гледка само - вълчо, целия в бинтове, лежи и пръхти - горкият пред умирачка! Стъписан, но щастлив от гледката, зайо смело скокнал пред вълка:

- К'во става, бе, пумяр мърваш? Хахаха... Абе, да те питам нещо, случайно да имаш фуражка?

В същия момент вълчо изстинал и погледнал жално и безпомощно над себе си. Мецана отново летяла с онзи обезумял поглед и с бесни ревове стоварила уличен канал връз вълчата глава. Направо го направила прах!

- На ти още една фуражка, шибано копеленце! Кажи пак на мечо, че си ме ебал в гъза и си си развявал фуражката над главата, все едно си на мечо родео!