Син отишъл на вилата на баща си на гости. Поживял няколко дена и след това една сутрин казал на баща си:
- Тате, защо не махнеш този кенеф в двора. Направи нормална тоалетна в къщата. Излагаме се пред съседите.
- Ти не ми давай акъл! – казал бащата.
– Моят клозет не пречи на никой. Стои в дъното на двора, до оградата, близо до реката. Не се вижда от дърветата.
- Тате, това е гадно. Никой вече не ползва такива клозети в двора.
- Стига-а-а! – сопнал се бащата.
- Не ме поучавай. Клозетът си остава там където си е.
- „Хубаво!” - помислил си сънът.
- „Аз нощеска ще реша въпроса радикално”.
През нощта синът станал тихо от леглото. Промъкнал се в гаража. Запалил колата и бавно, бавно с колата, бутнал клозета в реката.
На сутринта бащата влиза разярен в кухнята:
- Ти ли бутна клозета в реката? – попитал бащата.
- Няма такова нещо. – заоправдавал се синът.
- Не ме лъжи. Ако си признаеш, това е половин грях и ще ти простя. Миналата година синът на съседа счупи стълбата им. Призна си и баща му не го наказа.
- Е добре. Аз бях! – признал си синът.
Пляс, пляс. Бащата плеснал два шамара на сина си.
- Ама тате, защо? Нали каза, че ако си призная, ще ми простиш. Съседът как е простил на сина си за счупената стълба?
- Да ама, когато съседското момче счупи стълбата, баща му не е седял на нея, както аз седях в кенефа...