- Знаеш ли, скъпи, ще се наложи да бъдем по-предпазливи, когато говорим в присъствието на Тонито. Тя вече порастна, започва да разбира и ми задава неудобни въпроси.
- Какви например?
- Например, защо съм се омъжила за тебе.
- Госпожо, откъде синът ви е наследил тази жажда за знания? - Знанията - от мен, а жаждата - от баща си...
Много дълго може да се заблуждаваш, да търсиш причина, която да те кара да останеш с даден човек, но докато правиш тези усилия пропускаш този, който може би истински те обича.
Детето пита бaщa си: – Тaте пръднятa тежи ли? Бaщaтa казва: – Не синко защо питаш? – Е щом не тежи, значи съм се нaсрaл…
- Когато се оженихме, ти взимаше за себе си малките парчета, а на мен оставяше големите. Не ме ли обичаш вече!? - Грешиш, скъпа. Просто ти започна да готвиш по-добре.
С нея опитахме всичко - бързо, бавно, всякакви пози... После тя отиде offline.