От един блог: Вчера искаха да ме уволнят. Но чувайки ме, как крещя: 'УРА! Най-после!' и 'Искам да видя нещастника, който ще върши моята работа!', шефът размисли неясно защо.

Тя беше на 18, той на 30. Бяха сами. Тя знаеше какво ще направи той сега. Той се наведе леко над нея, тя започна да трепери цялата. - Страх ме е… - прошепна тя. - Не бива! - каза той. После и...

- Какво правиш в твоята работа? - Правя само, каквото ми е интересно. - А какво ще правиш, ако изгубиш работата си? - Ще продължа нищо да не правя.

Днес беше толкова голямо задръстването, че шофьорите от градския транспорт слизаха да си купят още вестници...

Предложиха ми работа в цех за производство на хелий, ама отказах... не понасям да ми говорят с такъв тон.