Събота сутрин е. Събуждам се и ми е нещо неестествено. Поглеждам часовника - 10:30. Не е възможно! В събота никога не съм спал толкова до късно. Не чувам никой съсед да прави ремонт, няма къртене, пробиване, рязане, заваряване, нищо! Тишина! Леля Гинче над нас и тя още не е пуснала прахосмукачка, а е вече 10:30, какво се бави, по дяволите? Глухата баба Миче пък още не си е включила телевизора. Странно, точно преди седмица по това време бях неволен свидетел на поредната любовна драма на Рич от "Дързост и Красота". А сега е тихо, ненормално тихо. Единственият звук, който достига до мен е някакво далечно лежерно гугукане. Давам си сметка, колко прекрасно може да е едно съботно утро, ако те оставят да се наспиш. Протягам се сладко-сладко в леглото и се обръщам на другата страна да си доспя в царството на тишината, когато някой някъде се изкрясква:
- "Тока додиии"...

- Бабо, а защо са ти толкова големи очите?
- Защото това са очила, глупачко!!!

Един дядо решил да заведе своята баба в Спа център за 1 ден. Отишли, настанили ги, старците прекарали добре този празничен за тях ден. На сутринта дядото слязъл на рецепцията да плати престоя. Попитал...

Дядото и бабата се условили, че ако на някого се прииска, ще казва: "Имам асо", а ако не му се иска: "Имам шестица". Легнали да спят и дядото казва: - Бабо, бабче, имам асо. - А а...

Седемдесетте години на миналия век. В един съветски колхоз решили да прожектират филм и с цел да се продадат повече билети било написано на входа на столовата: "Филмът е шведски, сексуален и се...

- Бабо, колко килограма тежиш?
- 67 с очилата.
- А без тях?
- Не знам, така не мога да видя стрелката на кантара.