- Само една невидима сянка те дели от смъртта! И сега какво ще правиш със своя жалък миг? - Ще продължа да го живея. Точно за това са миговете.

Не може да бъде описано чувството, когато в просъница някой те прегърне и те придърпа към себе си. Особено, ако живееш сам.

Жената е като куршум с изместен център на тежестта: влиза през сърцето, минава през джоба и излиза през носа…

Няма значение от къде идваш, въпроса е на къде си тръгнал.

Онзи момент, когато след като избършеш пода и искаш да запалиш цигара, но се сещаш, че запалката е в другият край на стаята.