Седят Василий Иванович и Петка в театъра. Гледат спектакъла
"Аладин и вълшебната лампа".
Първото действие минава, започва антрактът. На Чапаев му се приходило по нужда... Ходи, броди, не намира тоалетната.
Повече обаче не може да устиска. Мисли си: "Срам не срам, затварям очи и почвам където и да е"...
Така и направил.
В залата се надига мощен кикот.
Чапаев маха с ръка и се връща на мястото си. Гледа, Петка също се смее.
- Петка, какво ти става?
- Разбирате ли, Василий Иванович... Когато излязохте на сцената и се събухте, това не беше кой знае какво, но когато се изсрахте във вълшебната лампа на Аладин, от там изскочи вълшебният дух и каза: "Ебал съм ти и ролята!"...

Петка разтревожен:
- Василий Иванич! Анка е предател - пълзи към белите! Да я спрем?
Чапай:
- Не стреляй, Петка! Тя е нашето бактериологично оръжие!

Върви Фурманов през селото и вижда - Петка настървено копае в градината. Пита го: - Какво си се развихрил такъв? Петка се изправя и казва: - Знаеш, че имам изпити във военната академия. Възло...

Петка и Чапай били изпратени в Сибир. Живеели в една малка къщурка някъде на север. Един ден нервите на Чапай не издържали и той се разкрещял: - Петка, ако не спреш да си играеш на бумеранг с чорап...

Чапаев, Петка и Анка правят физзарядка:
- Раз-два-ляв крак, раз-два-десен крак, раз-два-среден... Анка, защо не изпълняваш?

Петка влетява при Чапаев:
- Василий Иванич, изпращат ни за подкрепление женска рота!
Чапай става, закопчава си панталона и казва:
- Петка, махни веднага тази коза от дивана!