Седи си стария майстор бай Цанко в кварталното кръчме и кротко си пие биричката. Влиза млад, напомпан с анаболи пич, пъчи перки, пухти насам-натам, реве и се прави на отворен. Някои от хората започват тихомълком да напускат. Накрая остава само бай Цанко.
- Ами ти ве, дъртак? - ръмжи бичмето. - Няма ли да си ходиш? Я да изчезваш след тях, че тоя видиш ли го? - следва показно показване на юмрука, още по-показен удар в ламперията и отчупване на късче дърво. - Ако този тупаник ти го забия през сливиците, ще ти го изкарам през гъза!
Въздъхва бай Цанко, допива си бирата, става и разкопчава дюкяна. Очите на младежа се уголемяват, щом виждат половинметровата паламарка на майстора. Следва показен удар с нея по дървената маса и счупването й.
- Ти изчезвай, малкия, че ей тоя ако ти го завра в гъза, и ще ти го изкарам през сливиците - благо се изразява стария майстор, докато гледа широкия гръб на панически отдалечаващия се здравеняк.