- Представи си, завчера жената се разболя, а вчера дойде тъщата да се грижи за нея. - Да, бедата никога не идва сама!

Срещат се двама: - Как е? - Тъщата умря. Падна в кладенеца. - Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът. - Да, мъка беше... едва успях да го допълня, докато ж...

- Тъщата вчера направи сто и петдесет години. - Лъжеш! Хората толкова дълго не живеят. - Че кой ти говори за хора?

- За какво си прибрал тази дъска в къщата? - Лекарство за тъщата срещу безсъние!

Тъщата раздразнено: - Да се появи вкъщи в четири часа сутринта! Просто нямам думи! - И слава богу - въздъхва облекчено зетят.