Няколко месеца след сватбата майка пита дъщеря си: - Как се отнася с теб мъжа ти? - Прекрасно! Дава ми всичко, което поискам.. - Значи, много малко искаш...

Иван отива при майката на своята приятелка: - Лельо Пепа, аз... такова... твойта дъщеря... Майката отговаря: - Да сте мислили когато е трябвало. Сега щеш не щеш ше се ожениш за нея. - Ама...

Спира ме катаджия. Отварям стъклото, подавам документите, усмихвам се, и казвам вежливо: - Добър ден. От детското столче на задната седалка се чува гласа на щерката на 3 год. - Мамо, мамо, а къде...

– Аз възпитавам дъщеря си много строго, не разрешавам никакви своеволия. Докато не се омъжи, трябва да се е прибрала преди 8 ч. Ами съгласете се пък, че ми омръзна вместо нея да къпя и приспивам внука...

- Татко, не мога да се омъжа за Иван! Той е атеист и не вярва, че има ад. - Нищо дъще. Смело се омъжи за него. А ти с майка ти много скоро ще го накарате да разбере, че не е прав.