- Госпожице! А какво ще правите днес - довечера? - Нищо. - Хайде с мен тогава, лентяйке!

– Ленче, а ти по какво си падаш? - По рисуване и езда. А ти? - Може да не повярваш, но по художнички и ездачки.

- Госпожице, колко е часа? - Ау, забравила съм си часовника вкъщи, елате с мен да видим!

- В колко часа? - попита той. - В шест часа! В шест - каза тя твърдо, - и имай предвид, че никой няма да те чака! И наистина, когато той отиде, никой не го чакаше.

Той се влюби в мен, защото съм стройна и мълчалива. Просто не можех едновременно да говоря и да си гълтам корема.