- Познато ли ти е това усещане, когато си си купил нещо ненужно, но ти е все пак едно хубаво, че го имаш? – Аз така се ожених!

Той: - Ще се омъжиш ли за мен? Тя: - Да! Мълчание... Тя: - Защо не казваш нищо?! Той: - Ами май вече ги наговорих едни...

Нощ... от храстите се дочува любовен глас: - Обичам те!!! - И аз също. - Аз се казвам Иван. - И аз също!!!

- Ще идеш ли до магазина да ми купиш сок? - Добре, "степ" ли да взема? - Как с мен, ма?! Сама ще си ходиш!

- Скъпи, а помниш ли какво ми обеща на сватбата? - Мила, така се напихме на сватбата, че наистина съм забравил!